90-годишният Иван Панев е един от основателите на армейците. Именно той разкрива, че полковник Иван Мирски е моторът на основаването на ЦСКА. Иван Панев даде интервю за сайта на ЦСКА 1948, в което казва, че им симпатизира, но няма да каже нищо лошо за хората, които подкрепят ЦСКА-София. Бившият военен призова за обединение, тъй като "раздялата отслабва ЦСКА".

Ето какви са спомените на Иван Панев за цялата история на 31-кратния шампион на България:

Иван Панев е забележителен човек! Роден е преди 90 години, но паметта му е феноменална! Бивш военен, пенсионира се през 1974 година. Живее в квартал „Яворов“, на един хвърлей от любимия стадион. Още шофира! Пред блока е паркирано червеното му Рено. И не престава да живее с ЦСКА.
С Иван Панев ни свързва негов роднина. Оказва се, че дядото е сред неколцината военни, подписали много важен документ през есента на 1949 година! Тогава Септември при ЦДВ (ЦСКА) става ЦДНВ и реално започва да се развива като изцяло армейски клуб.

„Бях командир на взвод, изпълнявах длъжност и на отговорник по физкултура и спорт. Имаше определени нормативи  -плуване, стрелба, езда на кон, бягане. Тогава се даваше значка ГТО – „Готов за труд и отбрана“. Беше приоритет за младежта“, започва разказа привърженикът на ЦСКА.

„Често ходехме за инструктаж в ДНА при полковник Иван Мирски от софийското село Петърч. Той е реално моторът на създаването на ЦСКА“.

Иван Панев служи в поделение в местността „Погребите“, където сега е комплекс „Малееви“.  Един ден от есента на 1949 година е привикан на жълтите павета заедно с отговорниците за спорта в софийските казарми – около 12-13 човека.

„Полковник Мирски попита директно: „Искате ли Септември при ЦДВ да остане само ЦДНВ“. Съгласихме се“, припомня се дядо Иван.

Офицерите са поканени на почерпка по случая, но минават само с един бонбон. Причината  е куриозна. Политически офицер изнася в съседна зала на Военния дом беседа, но организацията е лоша и незнайно как залата се оказва идеално празна. Офицерите, гласуващи по футболни въпроси, са помолени да спасят положението, като се престорят на заинтересована публика.

Военният е на стадиона от 1948 година, ходи на мачове до преди няколко сезона. Любимци са му Жоро Найденов, Манол Манолов - Симолията, Гацо Панайотов, Ракаров, Тулата Ковачев, Колев, Янев.  Възхищава се после на отборите с Пенев и Якимов.

Дядо Иван се смее на твърденията, че в първите години публиката на стадиона е събирана насила по казарми. „Поне в моята никой не е каран да подкрепя ЦСКА. Водил съм войници по мачове, но рядко. И то те ме молеха! Кой не искаше да гледа великия ЦДНА! Аз самият бях от Локо преди 1948 година. Но много хора бяха привлечени от силния тим на ЦСКА. От всички клубове без Левски, разбира се. Слависти, локомотивци, какви ли не идваха на Армията. Много студенти също се запалиха“, разказва бившият военен.

С годините вече му е трудно да ходи по стадионите. Но види ли червена агитка на „Иван Асен II“, излиза да я аплодира. „По наше време нямаше сектори. Сядахме цесекари и левскари заедно. Е, имаше пререкания, два-три пъти съм свалял колана, но чак боеве не помня да са ставали“, смее се Иван Панев.

„Тогава армията беше на първи план, а милицията на втори“, признава той, „Последните години обаче е точно обратното. Държавата явно фаворизира Левски“.

Според него политически и вътрешни боричкания са докарали любимия му клуб до фалит. И анализира сегашната ситуация. „Раздялата отслабва ЦСКА. Създава дезориентация сред привържениците. Отслабва духа, а той се предава на играчите. Нека го разберат всички. Нека духът на ЦСКА остане. Да се предава на терена. Вярно, духът трудно ще се предаде на един чужденец, африканец. Затова подкрепям българските играчи. Към младите само един съвет – любовта към ЦСКА е над всичко, намерете пътища към единение. Нека идеалът да бъде водещ“.

Иван Панев се надява, че ще доживее раждането на силен ЦСКА като през 1948 година.  „Определено имам сантименти към ЦСКА в трета дивизия. Но лоша дума за друг няма да кажа. И запомнете – ЦСКА е на цяла България“, завършва дядо Иван.

През 1948 година в казармата при нашия събеседник идва войник от Пловдив. Здраво момче. Оказва се, че е юношеският шампион по бокс Васил Костов. Времената са сурови. Бащата на Васил бил фабрикант преди 9 септември. Затова синът е пратен на редова служба, което значи край на спорта. „Никога не съм ги приемал тези неща, но какво може да направиш срещу системата“, пита той. Е, все пак успява да  я финтира.

Нали е отговорник за спорта, намира отнякъде боксова круша. Окачва я в един от складовете на поделението. После рискува и праща писмо директно до полковник Мирски, като прескача директните началници. Моторът на ЦСКА реагира веднага и праща заповед – Васил Костов да бъде прехвърлен към спортния клуб. Кариерата на пловдивчанина е спасена и той става част от отбора на друг велик армейски боксьор – Борис Георгиев – Моката, първият ни олимпийски медалист.