Станимир Беломъжев е покорил всички върхове в ски ориентирането. 29-годишният боец по белите писти спечели световната титла в Красноярск през тази година в средната дистанция. Той има три европейски титли, както и куп медали от големи първенства. През 2017-а Беломъжев ще получи награда "Икар" за спортно дълголетие. Специално за читателите на "България Днес" един от най-успешните родни спортисти разказа любопитни и откровени подробности за битките, които продължава да води.

- Започнахте сезона с призово класиране за Световната купа. Доволен ли сте от началото на състезателната година?
- Подготовката мина доста добре. Започнах усилено от май. През август участвах на състезания по маутинбайк ориентиране. С тях се подготвих технически, защото нещата са идентични със ски ориентирането. През септември и октомври направих два ползотворни лагера на Белмекен. Имам една лека травма на лявата ръка, която се обади на първите стартове. Надявам се да отшуми до европейското първенство в България през февруари. През този сезон не съм си поставил за цел да атакувам първото място в генералното класиране за Световната купа. По-скоро съм фокусиран върху европейското първенство и евентуално олимпийска квота в ски бягането. Сверих си часовника във Финландия на първия старт от Световната купа. Все още съм далеч от формата, в която искам да бъда.

- Непрекъснато пътувате с автомобил из цяла Европа, за да участвате в състезания. Трудно ли е възстановяването след подобни автомаратони от по стотици километри?
- Като малък ми се струваше забавно, но вече тежи на мен и на баща ми. Това е нашият екип. Той е треньор, шофьор, масажист, готвач и изобщо всичко. Много е тежко да пътуват двама души с кола по 2000-2500 км. Като наказание е, но нямаме друг избор, защото няма как да си позволяваме самолети или да наемаме автомобил на място. Имаме нужда да сме мобилни, за да ходим на състезания и тренировки. Затова предпочитаме да пътуваме с личен транспорт. За последно тръгнахме от Норвегия. Потеглихме в 10 сутринта и пристигнахме в 2 през нощта в Германия. Представете си, ако трябваше да се приберем до България. Предпочитаме дългите разстояния да ги разделяме на по 1000 км, за да не се получава умора. Гледаме да се настаним и ако има възможност, да се потренира 1-2 дни. Чак след това да продължим с пътуването.

- Няма ли друга алтернатива за придвижване?
- Опитвам се да мисля по-философски и да възприема ситуацията. Ако искам да бъда добре подготвен, това е единственият начин, защото не може да си позволим по-скъпи пътувания. Елиминирам от мислите си, че това може да ми повлияе на формата или подготовката. Повечето мои конкуренти имат по-сериозни екипи и обезпечаване. Когато има кажа, че пътувам на такива разстояния с автомобил, не могат да го възприемат, защото никога не са преживявали подобно нещо.

- Какво промени световната титла, която завоювахте през 2017 г.?
- Титлата беше детска мечта. Бях най-щастливият човек на света. Осъзнах, че повече от 15 години къртовски труд и лишения на семейството се реализираха. Надявах се, че нещата занапред ще се променят и отношението на министерство и федерация ще бъдат различни. Уви, всичко си върви по старому. Това ме обижда. Винаги се надявам да се променят нещата за добро, когато нещо хубаво се случи. Моите конкуренти ме разпитват какво се случи, след като спечелих титлата. Обясних им, че е имало огромен интерес в продължение на седмица-две. Обиколих всякакъв вид медии. Питат ме дали ще бъда по-добре финансово обезпечен на лагери и състезания. Не знаех какво да им кажа. Дори се срамувам да им обясня как стоят нещата в България. Изключително трудно е да си спортист и да се бориш в нашата страна. Има огромна разлика в помощта за олимпийски и неолимпийски спортове. Парите са пет пъти по-малко при нас. А положеният труд е един и същ.

- Първият ви зимен спорт е ски бягането. Какви са вашите шансове да се борите за олимпийска квота?
- Имахме няколко срещи с ръководството на Българска федерация ски. За жалост не виждам тяхната подкрепа. Самата идея за покриване на олимпийска квота ми се струваше реална. Сега е като мечта. Квотата трябва да се вземе до 20 януари. Имам около месец. Трябва да участвам на много състезания. Всяко едно от тях струва пари. От федерацията не могат да покрият разходите. Трябва от мен да ги отделя, но моите средства през тази година са много малко. Ако не са моите спонсори, няма как да проведа една целенасочена и нормална подготовка. Не мога да пренебрегна факта, че сме домакини на европейското първенство по ски ориентиране. Ще участвам на състезания по ски бягане в Балкански купи. Те ще бъдат максимално евтини. Няма гаранция, че ще покрия хубави ФИС точки. Подкрепата на федерацията е, че могат да ми пуснат заявка. Дотам приключва.

- Ски ориентирането и ски бягането са доста различни. Чувствате ли се уверен, че можете да бъдете на подходящото ниво в олимпийския спорт?
- Спортовете са много различни. Имам сили да покрия квота, но не мисля, че мога да се боря за Топ 30 в Пьончан. Голяма част от журналистите смятат, че когато се класираш за олимпиада, едва ли не отиваш да се бориш за медалите. В България сме доста изостанали със зимните спортове. Ние сме южна държава и нямаме сняг. В Норвегия, само в областта на Лилехамер има над 600 км писти за ски бягане. Живея в област Ловеч, а там нямаме и 600 км асфалт. В цяла България не разполагаме с 10 км обработвани писти за ски бягане. Вижте каква е разликата. За норвежците ски бягането е религия. През уикенда деца и дядовци излизат да практикуват, за да бъдат сред природата и да дишат въздух. Как да се състезаваш с такива хора? Трябва да знаеш къде ти е мястото. Дори и да си страхотен талант, пак има нещо много голямо, което те дели от тях. Не трябва да се очакват големи резултати от нашите спортисти, защото това носи напрежение. Понякога журналистите започват да говорят за провали и туристи, но нещата не са така. Нека да видим къде сме ние и къде са другите. Участието на олимпиадата е гордост. Единици като Краси Анев, Влади Илиев, Сани Жекова и Радо Дивеча успяват да се борят с подобни нации и да ги побеждават.

- Как виждате вашите шансове за класиране на олимпиадата?
- Реалист съм и се опитвам да гледам позитивно на всяко едно нещо. Надявам се нещата да се случат. От Йордан Йовчев съм чувал следното нещо - ще направим каквото трябва, пък да става каквото ще!

Станимир Беломъжев разкри и един интересен факт, свързан с неговата рядка фамилия. "От баща ми знам, че наш далечен прадядо е бил албинос - разказва световният шампион. - По това време не е имало фамилии. Те идват по-късно в българското общество. Прадядото е бил наричан Белия мъж. Оттам произлиза и нашата фамилия Беломъжеви."

"България днес"