Христо Стоичков направи специален подарък за зрителите на предаването "Код спорт" по TV+. Точно на Коледа стартира рубриката на легендарния номер 8 с филм за един от най-големите клубове в света Барселона и специални интервюта на Камата с Лео Меси, Луис Суарес, Неймар, както и с Клаудио Браво и Даниел Алвеш, които вече не са част от състава на каталунския гранд. Предлагаме ви най-интересното от разговорите на Стоичков със звездите на световния футбол.

ХРИСТО СТОИЧКОВ: Ще пием по едно кафенце сега с тези феноменални момчета! И това е! Да се наслаждаваме на живота. Тук е дома ми! Барселона! Каталуния! Каталуния е нещо повече от страна! По-полека! Добър ден Каталуния! Добре ли сте? Ей, сега ще паркирам някъде тук! Добър ден, господа! Ние сме и този след нас също. Ами, да! Тук съм си у дома! Барса си е Барса! Барса е повече от клуб! И затова сме велики! Най-добрите на света! Най-добрите!

ДАНИ АЛВЕШ:  Удоволствие е да говориш за футбол с човек, който знае всичко за тази игра. Винаги казваме, че да искаш винаги да побеждаваш е един от добрите пороци. Перфектният наркотик – колкото повече побеждаваш, толкова повече ти се услажда и търсиш нови победи. Не те притеснява конкуренцията. Когато работата ти е истинска страст за теб и я обичаш с цялото си сърце, тогава не гледаш назад какво си постигнал, а търсиш нови успехи и върхове. Мисля, че така трябва да се чувства всеки професионалист. Аз живея и усещам нещата по този начин. Може за едни да е добре, а за други да не е, но...

ХРИСТО СТОИЧКОВ: Откъде намираш толкова гориво? Цял мач тичаш в атака, после в защита и никога не се уморяваш!

ДАНИ АЛВЕШ: Съотборниците ми помагат и правят живота ми по-лесен. Затова казваме, че е лесно да играеш и побеждаваш в Барса! И аз съм съгласен с това, но да дойдеш тук и да се задържиш в отбора... Тук са минали най-големите футболисти, световните звезди на футбола и много от тях не са успели да се впишат и да останат. Трябва да разбираш играта и философията на Барса.

Много малко играчи успяват да го направят. Много от тях имат повече его, отколкото желание да попиват и интерпретират тази философия. Много пъти съм се сравнявал с теб. Хората не са подготвени да чуят истината. Очакват да чуят това, което егото им иска. А аз нямам его и живея не за да радвам хората, а за да бъда прям. Това е житейската ми философия и се надявам да ме приемат такъв, какъвто съм. Ако не ме приемат да се... Те губят шанса да познават един добър човек с много ценности и морал. Затова винаги казвам, че щом не ме приемат такъв, те губят!

Има хора, които играят футбол, защото мислят, че това е най-лесният начин да получаваш едно добро заплащане и да живеят добре. Но не винаги си дават сметка, че в колкото по-голям отбор играеш и колкото по-голяма звезда си, толкова по-голям е и натискът върху теб и трябва да имаш много здрави нерви, защото ще хвърлят по теб ругатни от всички страни и всеки ден без пощада, но хората не мислят за тази страна на нещата. А във футбола най-важното е любовта към спорта. Играй за самата игра, забавлявай се. Аз бих играл футбол дори и да не ми плащат. Защо? Защото обичам футбол и защото целия ми живот е преминал в тази реалност. Най-щастливите мигове в живота ми са били, когато играех футбол на улицата с приятелчетата ми. А сега, когато съм известен футболист и имам успехи, вече е професия. Имаш поставени цели и трябва да ги постигаш. И вече не става въпрос за красиви неща като в детството, а има и много лоши неща и ако не си силен и с манталитет, всичко отива по дяволите, а животът продължава...

ХРИСТО СТОИЧКОВ: Кой е най-страховитият играч, с който си се сблъсквал и си си казвал: "Дано този не влезе в зоната, която пазя аз".

ДАНИ АЛВЕШ: С много съм се сблъсквал, защото обикновено дори да имаш срещу себе си по-слаб съперник, крилата винаги ще ти създават главоболия. Или ще са много бързи или много технични. Но на мен винаги най-много не ми е харесвал Рибери и продължавам да се моля да не играя срещу него. Много досаден тип! Много досаден!

ХРИСТО СТОИЧКОВ: Късметлия си, че не трябва да играеш срещу мен или Ромарио!

ДАНИ АЛВЕШ: Вярно! Чист късмет си е това! Но внимание! Няма значение кой е насреща – битката винаги е на живот и смърт! Когато говорим за "Тризъбеца" си мисля, че в света няма да се повтори подобна комбинация. Не е възможно пак да бъдат събрани на едно място такива играчи. Да имат всичките тези качества, да бъдат най-големите звезди на световния футбол, и на всичкото отгоре да играят в един и същи отбор. Обикновено това, което разваля подобни комбинации е силното его на всеки един - кой има повече, кой ще спечели повече, но тук успяваме да създадем атмосфера на сплотеност и колегиалност и накрая всичко това се отразява пагубно за съперниците ни на терена.

Следва разговор с уругвайската голова машина Луис Суарес:

ХРИСТО СТОИЧКОВ: Започвам директно с въпроса: Луис Суарес в момента не е ли най-добрата "деветка" в света?

ЛУИС СУАРЕС: Един уругваец, един бразилец и един аржентинец. Никога не съм мислил, че ще е възможно така добре да се разбираме. А това е много важно за съвместната ни работа, за взаимоотношенията ни на терена.

ХРИСТО СТОИЧКОВ: Европейска купа, "Златна обувка"..

ЛУИС СУАРЕС: Готов съм!

ХРИСТО СТОИЧКОВ: Луис, много ти благодаря за това, че отделяш от свободното си време за почивка за това интервю. Знаем колко е напрегнато и колко ценна е всяка минута за почивка между мачовете. Благодаря за времето, което ще прекараме заедно и веднага ми идва да те питам: Луис Суарес не е ли днес най-добрата деветка в света? Обичам този въпрос, защото винаги са ми харесвали центърнападателите!

ЛУИС СУАРЕС: Аз съм от тези играчи, които не обичат да обясняват как се чувстват в момента и дали са най-добрите. Факт е, че в момента имаме успехи и сме в добра форма. Вътре в групата, в отбора човек се чувства добре и удобно заобиколен от големи играчи. Просто играем футбол и това е. Когато дойдох тук в Барселона знаех, че ме чака много трудна работа, защото Лео играеше на позиция фалшива деветка и в центъра. Не знаех дали ще се впиша и къде ще играя. Треньорът ми каза, че ще пробваме да бъда отдясно за няколко мача, имайки предвид играта на Лео през последните години. Беше мечта. Всеки иска да играе с най-добрите играчи в света и да има до себе си Лео, Неймар, и самия Андрес. Толкова е лесно да се играе с тези хора, че е наистина невероятно. Да споделяш с тях ежедневието си. Чувствам наистина огромна подкрепа с най-добрия и втория най-добър играч в света до мен.

На хората им се струва странно, че един уругваец, един бразилец и един аржентинец са заедно. Това привлича вниманието. Никой не може да си представи колко добре се разбираме, как съжителстваме и как това се вижда на терена. Наслаждаваме се на играта и наистина е прекрасно да съм заедно с тези две момчета. Да се радваме на момента и да се молим да продължи колкото се може по-дълго. Важното е, че в отбора има млади играчи, които са жадни за победи и са една заявка за бъдещето. Имаме страхотни условия, качествени играчи, добра йерархия и манталитет, имаме ангажимент към клуба да постигаме важни успехи.

Камата поговори и с вече бившия вратар на Барса Клаудио Браво, който през лятото премина в Манчестър Сити:

ХРИСТО СТОИЧКОВ: Много хора казват, че Клаудио Браво не прави грешки, играе много просто, но сигурно. И аз им вярвам, защото го виждам с очите си. Най-добрият вратар.

КЛАУДИО БРАВО: Трудна е ролята ми. Не всеки би могъл да се справи. Мисленето е напълно различно от това на останалите от отбора. Добрият вратар почти няма право на грешки. Трябва да показва постоянство. Да комуникира със съотборниците си и да им вдъхва спокойствие. Тези неща няма как да ги научиш на тренировка. Трябва да имаш усет и бързо да решаваш ситуациите. В нашия отбор специално, най-важното е това да поддържаш спокойствието. На терена се усеща почти винаги, когато сто хиляди човека са недоволни или нещо не върви. Точно тогава трябва да запазим спокойствието и да запазим увереността в себе си и в съотборниците.

Най-голямата промяна бяха медиите. Знаете колко много се шуми около клуба в целия свят. И за мен най-трудната промяна беше точно това. Всяко нещо, което правиш има двойно по-голямо въздействие за теб и хората около теб. Иначе аз съм си все същият нормален човек. Не съм се променил. Обичам семейството си. Вкъщи съм спокоен и съм глава на семейство, но когато става въпрос за клуба, нещата се променят. Работа, постоянство и много жертви, това са нещата които винаги са ми помагали да постигна всичко.

Постоянно наблюдавам всички вратари. Един играе с крака и се движи умело извън наказателното поле почти като полеви играч. Друг е много добър в рамките на вратата, трети пък е специалист във въздушните двубои. Въз основа на наблюденията съм си създал нещо като комбинация от тези умения и се опитвам да подражавам на най-добрите, без да се вторачвам в някого. Просто много наблюдавам всички колеги. Лесно е, хубаво е, кара ме да се чувствам горд, когато гледам как съотборниците ми играят. Привилегия е да си в този клуб и с големите играчи, да играеш в този страхотен отбор. Говоря за опит и изживяване, което няма да се повтори и затова трябва да се наслаждаваме. Да, има огромен натиск върху нас, но не трябва да се поддаваме и трябва да продължим напред. Аз като вратар искам да се наслаждавам на играта със съотборниците ми, на победите, на купите, които завоюваме. Просто ежедневно да се забавляваме.

Мисля, че имах голям късмет да дойда в клуба в един прекрасен момент. Преди това имаше също хубави мигове в Реал Сосиедад, където бях дълги години. Имах много приятели в един град, в който се развих много в семеен план. Винаги ще си спомням за прекрасното отношение към мен там. Цялото ми развитие стана точно там – в Сан Себастиан. Преди това само преминах бързо през Коло Коло в Чили. Като дете се стремях да попадна в отбора и след това да играя в Примера дивисион. Имам много спомени и от този период. Много години, много жертви, но когато погледна назад, само мога да благодаря на всички. Когато бях вратар на Реал Сосиедад и идвахме на Камп Ноу трябваше да се примиря, че ще си тръгна с четири-пет гола за вкъщи. Беше сложна задача! Сега, когато съм тук вече е съвсем друг филм. Сега се наслаждавам на различната гледна точка.

Откакто се появи в бразилския футбол още в най-ранна детска възраст, Неймар Да Силва Сантос Жуниор е един от основните фаворити на медиите. Пристигането му в Барселона през 2013-а, въпреки че не започна гладко, бе определено като най-сигурната крачка на клуба за осигуряване на блестящо бъдеще за червено-сините. За Христо Стоичков да се срещне с Неймар Жуниор е един от най-важните моменти от посещението на клуба. Една истинска среща между славното минало и светлото бъдеще на клуба.

ХРИСТО СТОИЧКОВ: Неймар Ней Жуниор, много ти благодаря. За мен наистина е удоволствие да бъдем заедно. Да си поговорим за живота и за футбола. Как си? Какъв е животът ти в този велик клуб? Как се чувстваш най-вече като човек?

НЕЙМАР: Много добре. В момента точно минавам през период на един много специален момент за мен. Много съм щастлив. Още от дете винаги съм мечтал да играя тук в Барселона. Гледал съм всички бразилци, минали оттук. После видях как Меси дойде. Детската ми мечта да играя тук и с него, още повече се засили.

ХРИСТО СТОИЧКОВ: Трима южноамериканци правят този феноменален "тризъбец". Как успявате да си паснете – бразилец, аржентинец и уругваец? Хората се чудят как не само играете заедно, но и как успявате дори да сте приятели. Не е лесно...

НЕЙМАР: Не е лесно, но мисля, че всички се разбираме много добре. Всеки е с различен характер. Но общият манталитет, радостта от играта и отборният дух ни помагат и се разбираме много добре и имаме едно прекрасно приятелство извън терена, а вътре винаги искаме да си помагаме един на друг. Двамата са прекрасни хора и докато съм жив ще разказвам хубави неща за тях, дори и след години на децата ми и на внуците ми.  

ХРИСТО СТОИЧКОВ:  Неймар е звезда и идол, но кои са нещата, които Неймар иска да подобри?

НЕЙМАР: Много неща искам да подобря. Опитвам се с всяка тренировка и всеки мач да подобрявам физическата си форма, опитвам се да подобря някои неща в техниката ми.

ХРИСТО СТОИЧКОВ: Играеш на мястото и с номера на фланелката на един много специален за мен човек – Ромарио. Усещаш ли каква отговорност е да я носиш?

НЕЙМАР: Да. Точно и затова още щом дойдох, поисках този номер. Заради него. Аз съм голям негов фен и това е нещо много специално за мен. Той липсваше на отбора ни. Много добре се вписа и всичко върви прекрасно. Този сезон е наистина специален, защото с головете си донесе много радост в отбора. По цял ден се смеем на шегите му. Невероятен е.  Имаме неща, които трябва да подобряваме. Да тренираме, за да бъдем още по-добри. Прекрасно е, че имаме в отбора хора със силен характер, които искат да печелят мачове и титли. Мисля, че това е най-прекрасната черта на отбора ни. Не ни омръзва да побеждаваме и всеки мач за нас е най-важният.

Във филма Христо се среща и с Лионел Меси, който на драго сърце отговаря на неговите въпроси:

ХРИСТО СТОИЧКОВ: Какъв съвет би дал на сина ти Тиаго, ако иска да стане футболист?

ЛЕО МЕСИ: Нищо специално не се сещам.

ХРИСТО СТОИЧКОВ: Той левичар ли е?

ЛЕО МЕСИ: Не, играе с десния крак, но истината за момента е, че не обича много топката. Той е синът ми и мога само да му кажа да прави това, което му харесва и да се наслаждава. Ако го прави с футбол ще бъде прекрасно, ако не - нека прави това, което най-много го привлича.

А ето и какво е за Суарес, Неймар и Меси да играят заедно:

ЛУИС СУАРЕС: Винаги съм искал да играя с най-добрите и когато излезе възможността за Барселона, не се замислих дори за секунда. Когато играеш с Лео, всичко е много по-лесно. Онзи ден от място ми даде пас, дълъг около 25 метра. Прави удивителни неща, но и е много важно това, че във всяка ситуация взима правилните решения. Наблюдавам го и наистина винаги ме изненадва с това. Много е лесно да се играе с него.

НЕЙМАР: Всеки ден е различно. Вече три години съм в Барселона и толкова много съм научил от него. Най-важното е, че освен невероятен футболист е и много добър човек.

ЛЕО МЕСИ: Да си в отбор като Барселона, да се наслаждаваш на всеки мач... Изпълнихме всички цели, които ръководството ни постави, когато ни събраха тримата заедно и сега остава всеки ден да надграждаме. Да даваме всичко от себе си и да се учим един от друг. В момента мисля, че най-важното е да измъкваме максимума от всеки от нас и да учим заедно, както е винаги в живота.