Когато обявих, че ще плувам за САЩ, ме помислиха за луд, признава Александров
Дейвид Бригс
„Колумбия Дейли Трибюн”
В родната му България, страна, позната повече със създаването на щангисти и борци, а не с плувци, резултатите на Майк Александров в Гран при на Мисури щяха да изглеждат окей.
Той не стартира добре в Колумбия. Плувецът, който има две участия на олимпийски игри за България, видимо бе изтощен от спартанските тренировки. Завърши 4-и на 100 м бруст с време 1:02,27 мин и 6-и на 200 м с 2:02,84.
И в двете дисциплини участваха олимпийски медалисти.
„Ако бях в България, тези резултати щяха да ме направят шампион. А тук ми сритаха задника”, призна плувецът.
Именно тази ситуация накара Александров да вземе решение през 2008 г. Тогава той реши да плува за САЩ. Повечето хора го приеха като нещо необикновено, а за други това бе чиста лудост.
Напуснал България само на 9 г., Александров представляваше родината си в Атина през 2004 и в Пекин 2008. Ако беше останал в София, той имаше сигурно място и на игрите в Лондон. Все пак
България е спечелила само три олимпийски медала в плуването
в цялата си история.
Но 25-годишният плувец, завършил Северозападния университет, смени цветовете – от бяло, зелено, червено той вече е на червено, бяло и синьо. И носи екипа на националния отбор на САЩ.
Александров придоби двойно гражданство през 2006. Това му даде възможност да се състезава за колоса в плуването. САЩ имат 489 медала в този спорт, което е с почти три пъти повече от втората държава в класирането по нации Австралия. Когато се състезаваш за Америка, можеш да завърши и трети в света, но да не участваш на олимпиада. Само първите двама във всяка дисциплина ще предстваят САЩ на игрите в Лондон. Oще по-страшното за Александров – в неговата коронна дисциплина бруст са имена като Марк Ганглоф, Ерик Шанто и Скот Спан. И тримата са сред утвърдените олимпийци, специалисти в бруста. Четирикратният олимпийски медалист Брендън Хенсън също може да се завърне.
„Да, лудост е. Но си заслужава. Заслужава си опитът”, коментира Александров.
Наистина рядко човек може да преживее подобни неща. От американската федерация по плуване не могат да се сетят за друг случай, в който плувец с двойно гражданство избира да се състезава за САЩ. Дори хора като тунизиеца Оус Мелули и французина Фред Буске, които живяха години в САЩ, предпочитаха да плуват за родните си страни.
Майк обаче мисли по друг начин. Роден като Михаил Александров в София, той се мести в САЩ през 1994 г. Тогава
баща му Пламен си намира работа като терапевт
в Шампейн, Илинойс. Александров запазва здрава връзка с родината си, за която Пламен е плувал на олимпиадата в Москва през 1980 г. Александров-старши също е участвал в две олимпиади.
Но годините минават, а Майк все по-често се идентифицира с новата си страна. Той и всички членове на семейството му получават американско гражданство. Следващата стъпка изглежда естествена за него.
„Тук е домът ми. Нормално е да представям държавата, в която живея”, обяснява Александров.
Когато Майк признава, че ще плува за САЩ, пред бивш свой съотборник от Северозападния университет, приятелят му е шокиран.
„Какво? Тук е много по-трудно. Какви ги говориш”, казва тогава Мат Греверс.
Самият той обаче има подобна история. Греверс е роден в САЩ, но има право да плува за Холандия, защото родителите му са оттам. Холандските треньори обясняват на Греверс, че мястото в националния отбор на страната е гарантирано. Tой обаче избира по-трудния път и решава да опита късмета си в квалификациите на САЩ. Греверс стига до игрите в Пекин и печели сребро на 100 м гръб.
„Когато един морков се клати пред теб, искаш да го захапеш. За щастие аз си повярвах и успях”, коментира Греверс.
Той вижда същата амбиция и в Александров: „Този човек има такова желание за състезания. Той
приема всичко това като предизвикателство
Александров отлично знае, че пътят до Лондон няма да е лесен.
„Винаги ще има хора, които не са съгласни с моето решение. Ще има фенове, които ме смятат за предател”, коментира Майк.
Но по-голямата конкуренция със сигурност съживи кариерата му. Александров, който няма спечелен медал в последните две олимпиади, вече си спечели място в тима на САЩ за световното първенство лятото. Той не представя САЩ само за шоу. Майк просто гони мечтата на всеки плувец - златен медал от олимпийски игри.
„Разликата е, че в момента това вече изглежда реалистично”, завършва Александров.
7 дни спорт