През 2000 г. Христо Стоичков беше като Джърмейн Дефо днес. Тогава големите имена, които идваха в САЩ, се разпределяха по друг принцип. Предшествениците на сегашните звезди бяха най-напред привличани от самата лига и после бяха пращани в отборите, които най-много им пасват.
Преди 14 години домът на Христо Стоичков стана Чикаго Файър. Тогава стряскащият и жилав характер на българина вдигна още нивото на отбор, който вече се представяше страхотно под ръководството на треньора Боб Брадли (носител на Купата на МЛС през 1998 г.). Стоичков успя да направи тима толкова специален, че да стигне финалите на Купата на МЛС и "Ю Ес Оупън Къп" в един в една и съща година. И това само през дебютния си сезон.
"Възприемам Чикаго на същото ниво както Барселона, българския национален отбор и ЦСКА", каза Стоичков пред "FutbolMLS.com". "Същото ниво! Дойдох тук на 32, 33 години, но ми хареса все едно бях на 18 добави Камата. Той благодари главно на Брадли за онези времена. "Грандиозна личност; никой не може да отнеме приятелството, което имам с Боб", разчувства се българинът и допълни, че двамата все още се чуват много често.
Но след 3 сезона в Чикаго, в които контузиите зачестяваха, Брадли и Стоичков продължиха по своя път. Боб пое кормилото на Ню Йорк, докато Ицо премина в Ди Си Юнайтед. Там изпълняваше ролята на играещ треньор при Рей Хъдсън. Това се оказа последната му година като футболист, но тя бе развалена от инцидент, който го преследва и до днес.
В предсезонна контрола срещу Американския университет на 25 март, 2003 г., шпагат на Стоичков счупи крака на 19-годишния талант Фреди Лерена. 4 години по-късно бе повдигнато и обвинение за това, но по-късно то падна. "Имам много, много лош спомен, който завинаги ще остане в историята ми като играч. До тогава аз никога не бях контузвал друг колега", сподели Христо. "Това бе футболна трагедия. Паднах върху едно момче и му счупих крака. Ще си спомням за това през целия ми живот. Играл съм повече от 20 години и никога през живота си, не съм имал желание да контузя колега. Тогава топката бе изчистена и аз се оказах върху него. Дори не разбрах как точно стана. Това е истината".
Лерена, който казваше, че Стоичков му е бил идол като дете, преглътна инцидента. След като окачи бутонките на пирона през 2008 г. заради проблем със слабините, сега е президент на компания, която доставя уреди по домовете в района на Вашингтон. "Не съм такъв човек, че да тая злоба", каза Лерена пред MLSsoccer.com на въпрос дали някога би се видял с Христо Стоичков отново. "Има толкова по-лоши неща в живота. Хората се сблъскват ежедневно с по-големи проблеми", добави Лерена.
Вече на 48 и със сива коса, която доказва възрастта му, очевидно по-уравновесеният Стоичков би могъл да бъде в такова настроение, за да поощри идеята за среща с Фреди. "Винаги съм обичал да бъда директен с хората, защото ние често правим грешки", описа българинът опита си в живота. "Когато виждаш, че нещо не е правилно ти трябва да стиснеш със зъби и да знаеш как да се извиниш. Това ми се е случвало много често. След като съжаля за нещо, искам прошка от човека, когото съм обидил Винаги показвам лицето си и никога не се крия."
"Не ми липсва", отсича Стоичков, след като решава да се откаже от футбола след през 2003 г. "В деня, в който реших да окача бутонките на пирона, не казах на съпругата ми, нито на децата. Не казах нищо на никого. Събудих се сутринта, целунах бутонките ми и си казах: "Това беше". Трябва да усетиш правилния момент да се откажеш. Забелязах, че тялото ми вече трудно издържа. Сърцето ми все още искаше да играя, но тялото не можеше", призна българинът. След като изчезна от американската футболна действителност, Стоичков се завърна от синьото небе преди около половин година със своя искрен характер като анализатор за "Univision Deportes Network" в Маями. Той дори вече е много по-активен и в "Туитър".Иска да бъде себе си - да не е един от "шарлатаните" в бизнеса на медиите, които "говорят колкото да не заспят". "Аз съм доста директен и много хора ме харесват заради това. Но и много ме ненавиждат по същата причина. Тези, които не ме харесват обаче не плащат сметките ми или училището на децата ми".
Един ден, Стоичков няма да има нищо против чекът със заплатата му да идва от треньорство в МЛС. Той казва, че чак го сърби да бъде наставник в лигата и се надява един ден това негово желание да стане факт. "Ще бъде страхотно, без никакво съмнение. Ако стана треньор в МЛС, ще се радвам като малко дете. Това, че познавам нещата в тази лига, ще ме улесни".
Определено, той харесва американската сцена, особено след треньорските неволи отвъд океана в родната България (националния отбор, Литекс и ЦСКА) и Южна Африка (Мамелъди Съндаунс). Там видя неща, които не му харесват и това може би е причината Стоичков да премине към телевизионните предавания. Уреждане на мачове?
"Мразя мръсния бизнес", отсече Стоичков. "Боли ме душата, да си призная честно. Да се продадеш, да загубиш мач нарочно, да изкараш на преден план личния си живот - просто ужасно", продължи Стоичков, "В живота ми съм играл в най-силния отбор в историята на "Барселона" и не съм виждал нищо подобно. Но виждам това днес и знам, че не е за мен. Не мога просто да седя и чакам някой да се подиграва с труда на децата. Например, ако някакъв човек иска да загубим мач за да може следващия сезон да имаме сигурни 6 точки, за да може отборът да върви напред... Не мога да подкрепя това".
Точно този остър език, който не губи блясъка си с годините, продължава да прави Стоичков интригуващ. Единственият проблем? Облеклото... "Всеки ден съм в костюм и вратовръзка. Чувствам се странно", каза той. "Когато играех футбол, се бръснех единствено всяка неделя. Денят, в който хората идваха, за да ме гледат. Все пак трябваше да изглеждам добре", завърши един от най-големите звезди в историята на футбола.
превод: в. "Стандарт"
0
