Двубоят от XIII кръг на НБЛ между Рилски спортист и Левски ще се запомни като една от най-големите подигравки от страна на БФБаскетбол с клубовете, публика и медиите, които продължават да отразяват играта с оранжевата топка у нас. Безобразното съдийство нагледно показа как трима рефери, които от мнозина фенове са наричани със звучната квалификация "червенодрешковци", могат да си позволят да изземат иницитивата в един двубой, в който всичко на терена трябваше да се реши от никой друг освен състезателите на двата тима. Възползвайки се от случая, че мачът предварително бе обявен за дерби, заради дебюта на 222-сантиметровият Прийст Лодърдейл за Левски и 220-сантиметровият Александър Радоевич за Рилски, очакванията за пълна зала и сериозно медийно отразяване, съдийската тройка в състав Искрен Манолов, Златин Караниколов и Красимир Стойнов направи всичко възможно да се представи в пълния си "блясък", опорочавайки празник в спортния комплекс в полите на Рила планина.

Претенциите от страна на двата отбора в много отношения са основателни, след като напрежението в срещата стигна връх с некомпетентната дисквалификация на капитана на Левски  Стефан Георгиев - Торо, след което е трудно да се каже, че до края на мача въобще се игра някакъв баскетбол. За пореден път в двубой, който трябва да бъде украшение на кръга, българските съдии заложиха на това, което най-добре могат - накъсване на играта, опити за демонстрация, че могат да контролират положението на игрището, компенсации и т.н. Списъкът от грешки след такива дербита обикновено е дълъг, особено като се има предвид, че двубоят бе поверен на рефери, намиращи се на дъното в ранглистата.

Никой обаче не може да обясни защо този мач бе поверен на подобен наряд. Няма и как да бъде иначе, тъй като шефът на съдийската колегия Стефан Станев въобще не благоволи да дойде да изгледа срещата от трибуните на "Арена Самоков". Колоритната чиновническа фигура на Станев, който ще остане в историята на българския баскетбол с "изключителния" си принос като президент на НБЛ за безпрецедентното изхвърляне на вицешампиона Балкан от елита (2008/2009) и толерирането на фигури като Георгиус Стерианопулос и Бане Прелевич, които впоследствие закопаха столичния гранд ЦСКА, сега прецени, че няма нужда да се разкарва и до Самоков. И защо да го прави? По негов избор той предпочете срещата в Ботевград между Балкан и Лукойл Академик в събота, която за щастие премина доста по-спокойно.

За липсата на сериозно присъствие говореше и отсъствието на личности като изпълнителния директор на БФБаскетбол Георги Глушков, както и на президента Михаил Михов. Те като че ли не разбраха, че мачовете между Рилски и Левски в Самоков през последните три години са с по-особен заряд. Дори и действително да не са наясно с това, поне можеше да се появят в спортния комплекс  от уважение към работата на шефовете на Рилски спортист и Левски, както и треньорските щабове и играчите на двата отбора. Това обаче така и не се случи. В залата отново бе единствено националният селекционер Росен Барчовски, който нееднократно е подчертавал, че именно това му е работата.

Най-интересната информация около приключилия двубой обаче бе разпространена в събота, след като стана ясно, че няма да има наказания за съдиите. Нямало жалби, а според дежурния делегат Ангел Иванов след мача, изглежда е нямало нищо нередно, което да е повлияло на двубоя. Тук вече е време да зададем един много уместен въпрос. Дали самата съдийска комисия не може да се самосезира по определени случаи. И всъщност как точно фунционира този орган, при положение, че дейността му от години е обвита в мъгла. Защото за ниското качество на съдийството в България може да се говори много и е факт, че ако подобни мачове като този в петък, бяха от сериозно значение, може би изобщо нямаше да завършат. Това създава големи съмнения как ще протече и първото ключово събитие за сезона преди плейофите - турнирът за Купата, който пак без да стане ясно бе изместен от месец февруари за март. Припомняме, че преди миналогодишното издание валяха предупреждения за начина, по който могат да преминат срещите от надпреварата, а в крайна сметка негативните резултати отново бяха налице на четвъртфинала между Лукойл Академик и Рилски спортист.

Много е странно обаче защо българските рефери си мислят, че в България никой не гледа баскетбол от по-високо ниво, за да направи дори едно елементарно сравнение между показаното от тях и чуждестранните им колеги?  Може би никой не се интересува от турнири като Евролига, Юрокъп или пък най-силното първенство в света - НБА. Много може да се спори за качеството на играта в Балканската лига, но е факт, че в ключовите периоди от сезона ръководството на организацията залага на класни рефери от региона.

Проблемите около сблъсъка Рилски спортист - Левски обаче далеч не се изчерпват единствено с реферите. За съжаление техните прояви на терена се оказаха катализатор на нещо доста по-грозно, а именно нервните изблици и скандалите след срещата. Първата победа на Левски след изграждането на "Арена Самоков" ще се запомни и с интервюто на старши-треньора на Левски Константин Папазов - Тити. Специалистът бе поне 80% прав в казаното пред медиите. По-притеснителен е друг факт. Независимо че на всички е добре известен темпераментът на наставника на Левски, той трябва да признае, че често прекалява с изпускане на нервите си. Не става въпрос дали му предстои глоба или нещо друго. Проблемът е, че отзивите след такива мачове се наблюдават и от непредубедени привърженици на баскетбола и най-вече от подрастващите. По какъвто и да е начин подобни изблици, миксирани с цветущи епитети, не са добра реклама за българския вариант на този спорт. Колкото и истина да има в думите на един емоционално натоварен човек, при подобно поведение те по-скоро отблъскват, отколкото печелят доверие.

Независимо че обикновено нападките при подобни ситуации отнася Папазов, ако трябва да бъдем коректни, изявлението на старши-треньора на Рилски спортист Александър Тодоров бе не по-малко скандално. Разликите между стила на изразяване на наставниците на Рилецо и Левски не бива да заблуждават. Македонецът поясни, че в нашето първенство са толерирани повече американските състезатели, отколкото българите.

Много е интересно обаче защо не бе на същото мнение след изстраданата победа на Рилски над Черноморец в Самоков на 23 декември 2010 година с 98:96. Нека припомним, че това беше последният мач на Прийст Лодърдейл с екипа на "Акулите", а домакините за малко да изпуснат мача след доста слаба последна четвърт. Тогава обаче пред медиите в залата говори само наставникът на Черноморец Дечо Коешинов, докато Тодоров видимо нервиран така и не излезе от съблекалнята и не даде изявление. Поясняваме, че подобна реакция във всяка една нормална Лига по света ще бъде съпроводена от глоба, но в България изглежда не отдаваме сериозно значение на подобни ситуации.

В момента в тима на Рилски има общо четирима чуждестранни състезатели, но не това е най-важното. Действително в петък основната петица на Рилецо си беше преобладаващо българска, но ако говорим за толерирането на нашенските състезатели как ще обясни самият Тодоров освобождаването през миналата година без никакво обяснение на бившия национал Георги Давидов за сметка на привличането от Спартак (Плевен) на Роб Престън.

Каквото и да си говорим за всичките 2 часа и 4 минути, за които протече срещата в Самоков, в петък българският баскетбол изглеждаше като попаднал в мъртво вълнение. Бавно и сигурно теглен към дълбокото, от което може да се отласне единствено със сериозни мерки във всяко едно отношение. Празни приказки от рода, че допълнителни семинари за съдиите ще подобрят ситуацията, единствено показват, че в момента баскетболът ни е в криза  и то не толкова в спортно-техническо, колкото организационно отношение.