Нашата състезателка Екатерина Атанасова се класира първа на Световното Първенство по футбол на маса джаги, което се проведе от 3 до 6 януари 2013 в Нант, Франция. Освен това тя завърши и първа за спортен сезон 2012, като оглави Световната ранглиста и така прослави България в световен мащаб!

Катето Атанасова се занимава с джаги още в училище, но само за удоволствие – играе за забавление, но редовно, защото й се отдава и й харесва. След регистрирането на Федерацията по футбол на маса, тя започва да членува в Софийски клуб, където тренира половин година и решава да се яви на Първото Национално Първенство за България през 2006-та година. Там тя спечелва златен медал и така завоюва правото да участва на Световното Първенство през 2006 в Италия.

Това е първото международно състезание извън България за Екатерина Атанасова и тя е запленена от спорта, до който има възможност да се докосне: „Не можех да повярвам колко бе различно усещането в състезателната зала – хора със специални спортни екипи, всякакви джага принадлежности, над 80 броя професионални маси, одобрени от Межднародната федерация за официална спортна игра...И най вече – състезателите с техните умения! Удари и техника, която не бях виждала и която ме изуми и плени! Не можех да повярвам какъв нов свят се разкри пред мен тогава...” – са думите на нашето момиче при първата й среща с професионалните състезатели на Световното първенство в Италия.

Това е преломния момент в кариерата на Катя, когато тя е решена да направи всичко, за да бъде равностойна на международните състезатели с дългогодишна кариера...

Много от тях са убедени, че за нея е твърде късно, тъй като тя е вече на 20, а тепърва предстои да изгради техника и умения за професионалния спорт. Тя обаче не се отказва и решава да направи всичко по силите й, за да успее да се качи на почетната стълбичка. Тогава да бъде първа за нея е по-скоро сън: „В Италия с голямо възхищение наблюдавах церемонията по награждаването на най-добрите състезатели и за мен беше толкова магично и далечно да си представя да се кача и аз там. Реших да опитам и да направя всичко по силите си, за да успея да се науча на нещата, до които нямах възможност да се докосна в България! Затова започнах да пътувам на по-малките състезания – там трупах състезателен опит. Във всяка свободна минута се стараех да науча нещо ново – много ми помогнаха състезателите и треньорите на Канада, Германия, Белгия, Австрия и т.н., които ми отделяха внимание и ме насочваха в играта и спортното ми развитие. Освен това започнах да чета спортна литература – за спортна психика, за издържливост. Търсех и съвети от свои познати и приятели – спортисти в други сфери. И не на последно място – започнах да тренирам както сама, така и с противници и да гледам мачовете на състезателите – на живо и на запис. Всичко това, както и подкрепата на семейството ми (най-вече на баща ми, който също започна да играе към момента) и най-близките ми хора ми помогна да преодолея пропуските, които имах през годините и да успея да се науча да играя футбол на маса състезателно”.

Страстта и услията на Катя водят до изумителни успехи, които тя успява да реализира през годините, някои от които са:

Шесткратен Национален Шампион за България

Бронзов медалист на Световното първенство през 2009 по единици и по двойки с Екатерина Лазарова

Бронзов медалист на Световното първенство през 2010 по единици

Бронзов медалист на Световното първенство през 2011 по двойки с Александра Новкова

Бронзов медалист на Световното първенство през 2012 по двойки с Александра Новкова

Шампион в категорията при Мъжете на Международното състезание в Румъния 2010

Само за 3 години Катето успява да се качи на почетната стълбичка: трето място на Световното първенство през 2009, като оттогава насам не слиза от Световния подиум. Тя участва на състезания както в България, така и извън нея и се класира с изключително добри резултатаи, като често завоюва челното място.

Така, тя реализира изключително силен сезон през 2012-та година. Печели висички състезания у нас и в Румъния, става Републикански шампион и не само това! Успява да спечели златен медал на Световните Серии на Роберто спорт в Полша (Robert Sport World Championship Series 2012). По късно я канят да участва за Немкста женска лига: „Представител на отбора на Берлин ме покани да стана част от техния женски отбор и за мен бе удоволствие да се състезавам с техните състезателки. Успяхме да станем първи в Немското първенство и оправдах тяхното доверие и очаквания! Бяхме страхотен отбор!”

Успехите през годината сякаш вдъхват на Катето увереност и тя с удоволствие се готви за предстоящото Световно Първенство. Междувременно, макар и неявила се на много състезания от Международния спортен календар (за разлика от много други професионални състезатели), нашето момиче оглавява Световната ранглиста към края на сезон 2012. Нейното класиране начело на Международната класация е невиждан успех за България и завинаги ще остане в историята на футбола на маса. Давайки си сметка за постигнатите успехи, Катето се надява да успее да се класира в топ 3 на предстоящото Световно първество в началото на януари 2013 в Нант, Франция. Въпреки това за нея е смело да се надява на първото място: „На Световното първенство всеки състезател избира една от петте официални маси за своя домакинска маса. В България отборът се състезава на Роберто спорт. Тази година направих смело решение да избера за своя домакинска маса немската Леонхарт. Това решение смая повечето треньори, тъй като най-добрите състезатели в Германия се състезаваха на нея, а статистиката показваше, че шансовете ми за успех са под 5% при двубой срещу тях. Въпреки това се доверих на интуицията си и реших да я избера за своя домакинска маса.”

Катето има възможност да тренира на маса Леонхарт само в къщи, тъй като това е първата такава маса в България – маса, която тя купува специално, за да тренира и се подготви за състезанието: „Исках много да мога да тренирам на тази маса, тъй като тя най-много пасваше на стила ми. Нямах опит на нея, но бях сигурна, че ако имам възможност да тренирам на нея както сама, така и със спаринг партньорите ми Юлиан Атанасов – бивш републикански шампион за България при младежите и баща ми, Владимир Атанасов, който ме подкрепяше във всяко начинание и ме подготвяше за важните състезания, щях да имам реален шанс да се преборя за по-добър резултат”.

Несигурна дали тази една година е достатъчна за подготовката й, но готова за битка, на 2-ри януари 2013 тя заминава за Световното първенство в Нант, Франция. 

Тъй като оглавява Световната Ранглиста за сезон 2012-та година тя е поставена под номер едно в схемата и не участва на Квалификационния кръг: „Това винаги ме притеснява, тъй като ми трябва време, за да се почувствам достатъчно загряла и „в играта”. Затова предпочитам да играя квалификации и да загрея подобаващо!”
Въпреки притесненията й, тя стартира елиминационния кръг с победа от 3:1 над състезателката на Швейцария. Следва игра срещу Белгийската състезателка на най-труданата за Катето маса – Бонзини. Отново резулататът е 3:1 и Екатерина Атанасова се чувства горда от реализираните победи: „Бях много щастлива, че успях да надвия белгийката Лиа, тъй като тя е много опитен състезател с изчистен и постоянен стил на игра, който я прави труден и неудобен състезател. За мен бе важно да се състероточа, тъй като следващият ми мач бе срещу една от най-добрите немски състезателки на маса Леонхарт. Не трябваше да се отпускам!”

Мачът започва и Катето временно губи с 2:1 игри. Германката Щефани Шмид има 2 мач бола, но благодарение на спортно-психическата подготовка на Катето тя успява да опази ударите на противничката си и да изравни до резултат 2:2. Започва последната пета игра, в която само увереността и добарата подготовка помагат на нашето момиче да се наложи с 5:3 (всяка игра се играе до 5 гола) и така да бие с 3 на 2 гейма в мача: „Щефани беше доста трудна състезателка за преодоляване, не само заради уменията си, но и поради факта, че нейният стил на игра бе непознат за мен. Тя се състезаваше само в Германия и аз нямах възможност да изуча играта й. Трябваше да се адаптирам бързо и по-време на играта, което правеше и тя. Мачът бе дълъг, напрегнат и за моята победа допринесоха много моите съотборници Румяна и Соня Шупулови и Иван Петров, които ме подкрепяха във всеки един момент!”

Катето вече бе на полуфинал и й предстоеше мач срещу състезателката на Дания -Амейли Бремер – миналогодишния Световен Шампион. В директен двубой нашето момиче никога не бе реализирало победи над датчанката и за предстоящият мач й трябваше много увереност и концентрация, за да надвие така опитния си и талантлив противник: „Амейли е мой приятел и се познаваме отдавна. И двете смятахме, че тя има по-големи шансове за победа. Никой не можеше да предположи, че ще успея да я бия с 3:0 и така това да бъде най-резултатиния ми мач за състезанието. Бях изключително щастлива и нямах търпение да видя с кого ще се състезавам на финала!”

Дългоочаквания финал бе отново на маса Леонхарт срещу състезателката под номер 2 в Световната ранглиста – Лили Андрес: „С Лили също се познавахме много добре – играли сме заедно, една срещу друга по единици и по двойки. И двете бяхме щастливи, че сме на финал, но въпреки това не мога да отрека, че имаше и смесени чувства – бяхме близки и това можеше да се отрази на играта ми. Знаейки това се опитах да си наложа да се концентрирам и да се абстрахирам от това срещу кого играя. Не се получи в първата игра, където загубих с 5:1. Реших, че ще се боря докрай и няма да дам победата толкова лесно. Бях длъжна заради себе си и заради България. Налагайки си това лесно успях да спечеля следващите 3 игри и така да реша изхода на мача в своя полза с резултат 3:1.”

Мачът свършва и Екатерина Атанасова е Световен Шампион по джаги за България на Световното първенство в Нант!

Тя самата не може да повярва: „Усещането бе невероятно, несравнимо с нищо друго досега! Не можех да повярвам, че завърших състезанието без нито една загуба...Не можех да осъзная, че нося Свтовната титла и успях да изведа България начело в световен план и така да защитя първото си място в Международната ранглиста. Бях и все още съм неимоверно щастлива! Този успех дължа на семейството си, прияелите си, партньорите си, както и на съотборниците си, които ме подкрепяха безрезервно и докрай. Много съм им благодарна и се надявам България да продължи да се състезава и да жъне успехи не само при жените, а и във всички други категории – мъже, младежи, ветерани.  Пожелавам на всички ентусиасти да не си поставят граници и да се отдадат на това, в което вярват, зашото когато човек иска да постигне нещо – би могло да стане, дори и никой да не вярва в това!”
Така реалните постижения на Екатерина Атанасова се крият не само в огалвяване на Международната  ранглиста и завоюване на златен медал на Световното първенство. Несравнимото се крие във факта, че за пръв път в Историта на спорта състезател по футбол на маса успява да регистрира Шампионска титла на Световното първенство след едва 5-годишна състезателна подготовка.